Това, че Русия продължава да бъде наша “освободителка, се потвърждава от истината , която Трайчо Трайков изрече тази сутрин в спор с ивайло Калфин:

“Мен ме освободиха заради изнудване на Русия, Вас ви освободиха като част от изнудването на Русия”

Изгледайте, ако не сте направили това при прякото излъчване, как протече дебатът тази сутрин по Нова телевизия между Трайчо Трайков и Ивайло Калфин.

http://www.vesti.bg/izbori2016/trajcho-trajkov-sreshtu-ivajlo-kalfin-za-bydeshtiia-prezident-6060272

Не е нужно човек да стои с хронометър и да засича кой кого се опитваше да засече с нервни подмятания и прекъсвания, за да стане ясно от видеозаписа, че това беше Калфин. Той , както написа един откровено русофилски сайт в безсилието си да пренебрегне факта на надмощието на спокойния Трайков, успя да отговори на “почти всички въпроси” на своя опонент, издигнат от Реформаторския блок.

Калфин през цялото време много внимаваше да не спомене с лоша дума своя доскорошен началник Бойко Борисов. (И) в това отношение се изяви като стриктен изпълнител на ролята на дубльор на Георги Първанов, дългогодишен съзаклятник на Бойко Боорисов в картела, договарящ се зад гърба на българите за разпределението на ролите в политиката и икономиката.

Щом се налагаше да прокара някоя опорна точка на Русия, представяна като негово лично мнение, Калфин, който отлично знае до каква степен премиерът Борисов е определящият фактор в решенията на кабинета, предподпочиташе да обвинява “правителството”. И как няма, когато началникът му Борисов се раздели с него като министър с видима мъка на сърцето, след като го определяша за свой отличник и дори след като “отличникът” го напусна насред часа пак не му се ядоса, а на изпроводяк отново го похвали.

Тази прозрачно-позорна тактика Борисов да бъде щаден пролича особено по въпроса за кашата с двете как…пардон, българки, номинирани от Борисов в състезанието за върха на ООН. То си е вярно, че Борисов и правителството са едно и също, но все пак гърченето на Калфин в опита си да спести на Борисов негативната оценка беше жалко изпълнение на несвободен човек.

Да, Трайчо Трайков се заяде също, ако споменаването на ролята на Калфин като вицепремиер за едни скандални “заменки” в полза на близки до властта хора, като брата на премиера (му) Станишев, може да бъде квалифицирано като “заяждане”. Или пък вмъкването му с репликата, че Калфин очевидно се гордее с подписа си под провалените енергийни проекти с Русия.

Най-много обаче се засегна Калфин от споменаването на пиано бара, в който преговаряха Путин и Първанов в София по късна доба през януари 2008 г.( а на сутринта министърът на икономиката Петър Добрев размя мислещата част от публиката с твърдението си пред журналисти, че цяла нощ се борил с руснаците заради 1 процент повече българско участие в договора за транзит на газ- представихме си “борбата” в бара и как българските юнаци извиват ръцете на Путин в бара). Толкова се ядоса Калфин от споменаването на епизода с пиано бара, че и след смяната на темата той отново се върна към твърдението, че това не било вярно.

Обаче има свидетели, с които съм разговарял. Описал съм ситуацията в “Течна дружба” ( 2011 г.), но не вярвам Трайков да научава за това (само) от моята книга. Вярно е и още как. Както е вярно, че барът “Синатра” на ъгъла на софийските булеварди “Арсеналски” и “Черни връх”, принадлежеше на (съпругата на) починалия в хотела на Златеви в Правец Мишо Бирата ( в който Първанов имаше навика да похапва чеверемета по няколко дни с Борисов в компанията на техния приятел, руския олигарх Вальо). Инфарктът на Мишо Бирата сложи край на инфарктната ситуация с изтеклия запис на телефонно нареждане на премиера Борисов за разпъване на чадър над бирения бизнес на Мишо, за което, както самият Борисов в един момент призна, е ходатайствал пред него Първанов.

Доста народ от обкръжението на Първанов си замина, но този инфаркт ще се запомни като един от най-изгодните за него. Защото за убитите му съветници, като банкера Емил Кюлев или простреляния Манол Велев ( както и за вкарания в затвора Петър Стоянов -Сумиста като шеф на банда за рекет и убийства), причините да им бъде затворена устата се разнасят като предположения. В случая закрилничеството на Първанов над заплашения от законови санкции бизнес на Мишо Бирата, за което в пристъп на уплах от евентуални последици за него Борисов си призна, беше документално потвърдено от един адиозапис.

С риск да направя нетипично отклонение от темата и от правилото си да не “хваля” политици, ще добавя, че не си спомням през десетките години като политически наблюдател да съм виждал толкова емоционално овладян политик, като Трайчо Трайков. На неговия фон уж много обиграният Калфин изглеждаше като нервак, който жестикулира и подскача, подобно на туземец, който напразно търси с дървеното копие слабо място в железната ризница на своя опонент. Дали му идва отвътре или играе зададена роля на постоянно усмихнат ( в противовес на каменната физиономия на Трайков), но водопадът от усмивки и подсмихвания на Калфин в никакъв случай не можа да компенсира нервността му от попаденията във въпросите и репликите на събеседника му.

За контраст Трайков си позволи само веднъж нещо като гримаса, когато Калфин се опита да го накара да говори от името на Реформаторски блок, хвалейки се как АБВ напуснали дружно ( т.е. дисциплинирано- ама че “изненада”!- та това си беше договорка пак между Борисов и Първанов) това правителство. “За разлика от реформаторския блок, който не знаем кой кой е”, добави победоносно Калфин и доволен от себе си се втренчи в Трайков с надежда да види поражението му. Трайков само го изгледа продължително като “питон зайче”, отвърна се към камерите и на лицето му се появи единственото подобие на усмивка за цялото предаване. Определено беше презрителна.

Калфин не се усети, че Трайков го накара да потвърди за “бруталния натиск на Първанов”  за издигането на Бокова през февруари и буквално се съгласи с казаното от своя опонен с думите “ да, за да има България един силен кандидат”.

“Разбирам, че не е удобна ситуация човек да се явява в ролята на резервен президент”, заяде го пак Трайков по повод факта, че Първанов много искаше да се кандидатира, после се похвали като откривател на кандидатурата на генерал Румен Радев , докато след това започна да говори срещу нея, за да се стигне на края до издигането на Калфин. Срещу тези факти Калфин не можа да отговори нищо.

Опитвайки се да уязви лично Трайков, “резервният кандидат” изтърси обвинението, че той бил уволнен през март 2012 г. заради лежене на плажа. Тук Трайков реагира с фактологическа грешка, приписвайки това твърдение на жълтите вестници , “които господин Калфин вероятно харесва”. Истината е, че твърдението, според което Трайков е бил уволнен заради припичане на плажа в Катар, вместо да присъства на (проваления поради липса на интерес от страна на катарските богаташи) български икономически форум в арабската държава, принадлежи лично на Борисов.

Друг е въпросът, че любителите на жълтенията след това се опитаха да придадат принадена стойност на жълтото изказване на Борисов, цитирайки бизнесмена Младен Мутафчийска да свидетелства, че видял как Борисов звъни на мобилния телефон на Трайков, който си лежал на плажа в хотела, но не отвърнал на разпознатото повикване и бил забелязан от премиера да проявява неподчинение, след което бил спонтанно уволнен от Бойко Борисов.

Ако Трайков греши по отношение на първоизточника на интригата, то Калфин очевидно го ползва като меродавен авторитет- щом Борисов така е казал ( за плажа), значи не подлежи на съмнение ( напомня ми на вярата в достоверността на написаното в досиетата- щом един офицер от ДС е написал нещо за някого, значи и най-големият днешен антикомунист трябва да му вярва и да го цитира).

Приемам, че това беше случаят, в който Трайков беше най-близко до състоянието, до което Калфин се опитваше да го докара извън нерви. Но Трайков отвърна само, че казаното от Калфин за плажа е евтино. Но пък използва случая да направи паралел и да съобщи, че е бил уволнен всъщност заради натиска на Русия ( върху Борисов) във връзка с боксуването на нейните енергийни планове за България, докато Калфин е напуснал кабинета тази година (за да се кандитарира за президент) по желание на Русия ( но явно в съгласие с Борисов).

Калфин премълча. Никак не му се искаше темата за руския натиск бъде повдигана отново, след като вече декларира по-рано, че нямало такова нещо като разделение на българите между “русофили – русофоби”. Щеше да бъде добре да бъде попитан колко огранизации на “русофоби” може да изброи на кантара срещу безбройните форуми “Русия-България”, Национално (!) движение “Русофили”  още много подбни, както и колко “русофобски” сборища с мобилизиране на хиляди участници може да спомене по подобие на онези на русофилите край Копринка, на които е аплодиран лично като поклонник на руската ламя, зинала да погълне България ( по признанието на руския депутат Пьотр Толстой), зарибявайки жертвите си с кебапчета или с по-тлъси хапки- според ролята им.

Най-скучната част от разговора беше и най-предсказуемата по отношение на Калфин. Да искаш от многократно доказал свота лоялност путинофил да признае руската агресия срещу Украйна е все едно да преобразиш чудотворно по време на телевизионно предаване закоравял рецидивист и да го превърнеш в пример за смирение и подражание.

Това не отменя факта, че по предполагаемо най-силната си страна в такъв спор, каквато трябваше да е темата за външната политика, Калфин не само получи шамари ( или “чембери”, както би се изразил неговият другар Румен Петков), но неволно подложи и другата буза, като си изпроси позицията да се оправдава защо дава Турция за пример в отношенията с Русия при положение, че турците свалиха руски бомбардировач. Трябва ли и ние да постъпим така с руски бомбардировач, за да постигнем после същото сближаване с Русия, което наблюдаваме в последствие, попита логично Трайков своя събеседник с вечно замръзналата усмивка на устата.

Мълниеносната реакция на Трайков на провокацията на Калфин какво очаква да се случи с правителството, ако се окаже президент, принуди Калфин да признае ( през театрален смях отново), че му е сложно да разбере какво казва опонента му. А Трайков заяви просто, във връзка с хипотезата Меглена Кунева да изпълни обещанието си да подаде оставка от правителството при негово слабо представяне, че предпочита тя да бъде лишена от поста си заради неговата победа като президент ( и тогава Борисов да разпусне кабинета, както вече многократно обеща).

За краткото време на разговора, освен всичко друго, Трайков показа как би трябвало да се държат и да говорят медийните “остриета” в България, когато насреща им нервничи откровен продукт на политиката на чужда държава, застрашаваща националната сигурност на страната ни.

Ако Калфин е “тежката артилерия” на московската пета колона, как ли би изглеждала на бойното поле на подобен дебат с Трайков някоя от всичките останали руски пушки, заредени по сценарий да гръмнат в края на президентската кампания така, че да убият непременно вероятността България да има прозападен президент, позволяващ си дързостта да не се крие в окопа на безразличието в разгара на московската хибридна война срещу страната ни?

Иво Инджев