Обама не си поставя като задача да унищожи Русия, но иска да накаже упорития противник, пише Dario Fabbri в La Repubblica. Това е един от главните моменти в американската политика. Претърпял поражение на парламентарните избори, изоставен от собствената си партия, която се готви да издигне нов лидер, ненавиждан от общественото мнение, което смята режима му за "изживял времето си", две години до края на втория си мандат, "законсервираният" президент започна да действа активно, коментира Фабри.

На дадения етап главата на Белия дом действа самостоятелно в опит да създаде свое политическо наследство, за да не бъде предаден бързо на забрава, както се надяват съвременниците му, реди авторът. Преди всичко, Обама се обръща към външната политика, сфера, в която може да действа, без да се обръща към Конгреса, твърди Фабри. При това знае, че в бъдеще някой друг може да се занимава с последствията от неговата дейност. Така беше с Удроу Уилсън, Хари Труман, Линдън Джонсън, Джордж Буш.

Така ще бъде и с Обама, който, след като постигна бързо договореност с Иран, иска да унищожи своя противник Владимир Путин, пише Дарио Фабри. Барак Обама не се цели в безусловното поражение на Русия. Даже и да преуспее в подобно начинание, той не може да си позволи да се натовари с бремето на разрушената империя, върху която са властвали царе, или да управлява разпада й, продължава авторът. Целта е да доведе Русия до ГРАНИЦАТА НА УНИЩОЖЕНИЕТО, да я принуди да води преговори за своята роля на международната арена от НЕБЛАГОПРИЯТНИ ПОЗИЦИИ.

Апогей на подобно развитие би бил вътрешен преврат, в резултат на който Путин да бъде сменен от прозападен президент, но и решително отслабване на Путин би било сметнато като напълно задоволително. Това би превърнало Обама в триумфатор. Няма лошо, ако тези планове не бяха извънредно ОПАСНИ, ако не бяха способни по негативен начин да се отразят на американската стратегия и да доведат до ядрена ескалация.

Американският президент се оказа в крайно НЕИЗГОДНО ПОЛОЖЕНИЕ и се стреми да прехвърли в друга посока унижението си, продължава своя анализ Дарио Фабри. Това е момент за дръзки решения. Още от миналото лято, когато победата на републиканците за Конгреса беше неизбежна, съветниците на Обама разглеждаха три основни досиета: международна реабилитация на Иран, война с ИДИЛ и кампания срещу Русия. ВНИМАНИЕТО БЕШЕ СЪСРЕДОТОЧЕНО ВЪРХУ СЪДБАТА НА ПУТИН.

Президентската администрация и Съвета за национална сигурност се разделиха на такива, които са за диалог, и на влияещи фактори, които застъпват твърдата линия. В крайна сметка бе изработена класическа схема за настъплението на Обама: скрита агресия, осъществявана чрез финансови инструменти и ресурса на "активните мерки" на разузнаването, за да се скапе противникът и да бъде принуден да приеме американските позиции, твърди Фабри.

"Идеалният щорм", връхтелял Кремъл, протича по паралелни траектории, дори и с различна ефикасност: активизиране на политическата поддръжка на украинската независимост и удар в енергийното сърце на руската икономика. Независимо от гръмките заявления за присъствието на украинска територия на американски наемници, администрацията на САЩ твърдо заяви, че е против прерастването на кризата във "война по довереност" между Русия и Америка, пише авторът.

На 26 ноември генерал-лейтенант Бен Ходжис, главнокомандващ сухопътните сили на НАТО, съобщи, че в близко време на границата на Украйна ще бъдат разположени поне 50 американски танка. В действителност Белия дом досега не е приел окончателно решение за доставка на оръжие на Киев. Във всеки случай въоръжените сили на Украйна не биха могли да се противопоставят на настъпление на руските войски, даже и да имат на въоръжение пускови установки и ракети американско производство, както настояваше за доставката им още през септември Порошенко. Въпреки това акцентирането на военната съставляваща на кризата може да засили у Путин синдрома за обкръжаването, твърди Дарио Фабри.

Едновременният удар по финансите и енергетиката на Русия се оказа много по-ефективен от "военната линия". Санкциите на САЩ и ЕС, въведени заради анексията на Крим, доведоха до СРИВАНЕ НА РУСКАТА РУБЛА. За десет месеца от Русия изтекоха инвестиции за 128 милиарда долара. В същото време атаката на Обама, насочена срещу ловък противник, свикнал да се бори с икономически трудности, може да има страничен ефект от тактически и стратегически характер. Преди всичко, руското правителство умее да разшифрова американските намерения и е прекрасно осведомено за разположението на силите в Белия дом. Това може да се окаже оперативно предимство за Кремъл.

В изказването си пред участниците във Валдайския клуб Путин даде отчетливо описание на "докрината Обама". "Нашите колеги се опитаха някак си да управляват тези процеси, използвайки регионалните конфликти, решиха да конструират "цветни революции" в свой интерес. Но духът беше изпуснат от бутилката, а какво да се прави с него като че ли не разбират и самите автори на теорията на управляемия хаос. В техните редове настъпи разногласие и колебание.", заяви руският президент.

На 22 ноември Сергей Лавров обяви, че са му ясни целите на новото настъпление на САЩ: целта на антируските санкции е смяна на режима в Русия. При това, както заяви руският министър на външните работи, Западът даже не скрива това. "Западът еднозначно показва, че не иска да застави Русия да промени политиката си, а да постигне СМЯНА НА РЕЖИМА.".   

САЩ явно превъзхождат Русия в икономическо, финансово, демографско и технологично отношение. Съревнованието между двете държави не може да продължава дълго. Но мотивацията и методите на действие могат да благоприятстват по-слабия в структурно отношение участник в дуела. Обама усилва натиска срещу Русия, за да придаде по-приемлив вид на края на политическата си кариера, но на неговите наследници в Белия дом ще се наложи да се оправят с капитулацията на Русия или да се РАЗПЛАЩАТ ЗА ГЕШКИТЕ НА ОБАМА, коментира Фабри.

Путин защитава икономическия и административен модел, който го е породил. Той знае, че неговият приемник, даже и да се появи от мрачните кабинети на Кремъл, ще дойде на власт само за да води преговори за капитулацията на страната. За Обама на дневен ред е да остави следа в историята, за Путин - оцеляването на руската нация, отсича Дарио Фабри.  

Путин, за разлика от Обама, може да действа НАПЪЛНО самостоятелно. Ако Кремъл почувства, че се е оказал на границата, той може да предприеме крайни мерки, а именно, както е предвидено в руската военна доктрина, без колебание да започне да размахва ядреното плашило. В същото време Белия дом, чиито действия се подлагат на остра критика от обществеността, не може да си позволи да стигне до ядрено стълкновение заради Украйна. По този начин на новия президент на САЩ, вместо да празнува победа, ще му се наложи да се занимава с "презареждане", и този път, макар и частично, да отчита претенциите на събеседника, завършва с уговорка балансираната си статия Дарио Фабри, която започва толкова "ударно".

bgsniper.com