Достатъчно е човек да се разходи по московските улици, за да разбере как икономическата криза е променила Русия. Обикновено се смята, че Москва е отделна губерния, в която животът е много по-добър, отколкото в останалата част от страната. Затова и се твърди, че положението в Москва не е показателно за ситуацията в цяла Русия. Днес това вече не е вярно.

Градът на бедните

Именно градовете с над един милион жители, които са основният мотор на потреблението в руското общество, преживяват икономическия спад най-силно. Ако в страната около 75 процента от хората усещат кризата, то в многомилионните градове, в това число и в столицата, този процент достига до 85 на сто. Москва по традиция винаги е била център на показното потребление. А сега градът преживява свиване на потребителското търсене. Човек може да се убеди в това, ако през уикенда влезе в който и да е търговски център. Само допреди няколко години човек не можеше да си пробие път през обхванатите от шопинг мания московчани и гости на столицата.

Ако се вярва на данните, представени от фондация "Обществено мнение", на 11 процента от руснаците вече не им достигат парите за храна, а други 29 процента не могат да си позволят покупката на нови дрехи. Дори и столичните медии започнаха да признават скока на цените. Нищо чудно, че потокът потребители намалява. През 2015 година в Москва беше поставен рекорд по броя на пустеещите търговски обекти. А 2016 година може да се окаже още по-лоша.

Броят на просяците по улиците на Москва расте

Бие на очи и рязкото нарастване на броя на просяците по московските улици. Точно както в началото на 1990-те години. Край спирките на метрото вече просят не само "професионалистите", които имат негласно споразумение с полицията. Сред стоящите с протегната ръка хора сега се виждат и работници от провинцията, измамени от работодателите си, както и старици на ръба на гладен припадък, които свенливо скланят поглед, когато казват "дайте за хлебец".

Телевизорът като огледало на хладилника

Колкото и да е странно, тези процеси намират известно отражение и в предаванията на руската телевизия, която през последните години беше рупор на властта и се опитваше да докаже, че с икономиката всичко е наред. Макар и телевизията да не казва истината за икономическата криза, тя без да иска демонстрира реалната ситуация. Достатъчно е човек само да превключи телевизора на рекламите, за да забележи разликите.

От ефира изчезнаха рекламните клипове със скъпи автомобили и други стоки за дълготрайна употреба. От телевизионния рекламен пазар на практика изчезнаха и големите международни концерни, произвеждащи сапуни, шампоани и перилни препарати, чиито имена децата в предучилищна възраст знаеха по-добре от имената на своите баби и дядовци. А рекламите, които все още се появяват в ефир, изглеждат толкова евтино, като че ли са снимани от студенти в някой гараж.

Неизказаният страх

През последните две години официалната пропаганда неуморно доказваше на руснаците, че кризата е временно явление. Трябвало само малко да потърпят, да поддържат контрасанкциите, наложени от Русия, да се откажат от някои продукти, да преглътнат намаленията на своите пенсии и тогава победата в борбата срещу Запада щяла да бъде гарантирана. Руските граждани все още вярват на някои митове, тиражирани от телевизията. Те вярват например, че контрасанкциите на Русия са засегнали по-тежко западните страни.

Пак ли иде времето на празните магазини?

Но както и по времето на късния Съветски съюз, официалната пропаганда започва често да се разминава с действителността. И в резултат, хората с оскъдни средства вече не вярват на медиите и губят интереса си към телевизията. Какъв смисъл има да включваш телевизора, след като знаеш, че те лъжат?

Бунтът на празните тенджери

Опасенията за бъдещето стават все по-силни сред хората. Загрижеността от ръста на цените, обедняването и безработицата се доближава до нивото от 2009-2010 година. Засега обаче руснаците все още не са готови да си признаят, че затъват в "нова бедност". Те се опитват да си внушават, че положението ще се стабилизира, както им разказва правителството. Но когато това не стане, тревогата само ще се усили. Ако икономическата ситуация не се подобри, телевизорът няма да може да спре натрупаното недоволство, защото страхът рано или късно ще вземе връх. И тогава ще дойде времето на "бунтът на празните тенджери". Защото хладилниците на много руснаци отдавна вече също са празни.

Иван Преображенски, "Дойче Веле"