Близо половината от парите за промоцията на Варна като кандидат за Европейска столица на културата през 2019 г. са били изхарчени с решение на Общинския съвет в града по предложение на постоянната му комисия "Култура и духовно развитие". Това показва справката за начина, по който едноименната дирекция в общинската администрация е разходвала над 200 хил. лв. Те са част от финансирането в размер на 500 хил. лв., предвидено в бюджета на Варна за културни събития през тази година, пише dnevnik.bg.

От друга справка - протоколите от заседанията на постоянната общинска комисия "Култура и духовно развитие" става ясно, че за тези проекти екипът, работил по кандидатурата на Варна, е научавал постфактум, без да е искано мнението му. Отчетът за разходите, направени по проекта "Варна 2019", беше предоставен на "Дневник" по Закона за достъп до обществена информация. От него става ясно следното:

На 14 април т.г. в дневния ред на комисията "Култура и духовно развитие" е включено предложението с 69.6 хил. лв. (с ДДС) да бъде финансирано събитието "Варна и региона посрещат Италия", организирано от дружеството "Медия крос". Нейното предложение е внесено от председателя на комисията Даниела Димова (ГЕРБ). В защита на проекта веднага се изказва съветникът Марица Гърдева (ГЕРБ). "Прекрасна идея! Да ни разпишат бюджет и да подадат документи", казва тя.

С писма до комисията "Култура и духовно развитие" са поискани и две други сериозни суми. Те са за медийно отразяване на културните събития в общината и развитието на проекта "Варна 2019". Предложенията са направени от едноличните дружества с ограничена отговорност "Медийна група Черно море" и "Вестник Народно дело", свързван с бившия депутат от левицата Борислав Гуцанов. По вече описаната процедура на двете дружества са отпуснати по 42 хил. лв. Колко излъчвания и публикации са направени срещу тези суми не става известно нито от протоколите на ресорната общинска комисия, нито от справката за разходите на общинската администрация. По предложение на кмета на Община Варна Иван Портних Общинският съвет е гласувал и разход от 23 хил. лв. за "заснемане от въздуха" на регатата "Тол шипс". Варна бе домакин на събитието в началото на май. Парите са усвоени от дружеството "Дарик скай", собственост на "Дарик радио" АД.

Буквално на "финалната права" от работата по кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата комисията "Култура и духовно развитие" е одобрила разхода и на още близо 30 хил. лв. На заседанието й от 6 юни е взето решение с по 7 хил. лв. да бъдат финансирани предложенията за 3D проект на фирма "Лорка" и "Карнавал на мечтите" на фирма "Протема". По-солидно финансиране е отпуснато на компанията "Сънрайз мюзик" за събитието "Сцена на мечтите – Варна търси своите таланти". Трите проекта не са включени в отчета за разходите по проекта "Варна 2019", тъй като финансирането им е отпуснато след приключването му. Първият проект е защитен най-ревностно от Марица Гърдева. "Това се казва "герила маркетинг" или "партизански маркетинг, обяснява тя. (...) Уникално е и съм го виждала направено и то изглежда все едно, че влизаш вътре в него". Явно въодушевена от идеята Гърдева предлага както карнавала, така и 3D проекта да бъдат финансирани с 12 хил. вместо със 7 хил. лв. Предложението й обаче не е прието. Третата идея – на "Сънрайз мюзик" за местна "реплика" на риалити формата "България търси таланти" предизвиква известно колебание у членовете на журито. В крайна сметка проектът е категорично подкрепен от председателя им Даниела Димова и той получава финансова подкрепа в размер на 15 хил. лв.

Така в началото на юни – три месеца преди окончателното решение за избор на български град за Европейска столица на културата, бюджетът от 500 хил. лв., определен за кандидатурата на Варна вече е намалял с 209 хил. лв. Едно от най-солидните разходни пера по проекта "Варна 2019" е за рекламни материали – флаери, тениски, значки, знаменца, чанти... За тях дружеството "Хеликс прес", спечелило обществена поръчка на Община Варна, е получило почти 105 хил. лв. Още 1000 са платени на свързаната с него компания "Кът аут" за "изработване на послания". Брандирането на платната на платната на ветрохода "Калиакра" със знака на варненската кандидатура за културна столица на Европа е струвало общо 5664 лв. В това число – награда за идеен проект, "изрисуване" и "брандиране". Боите, употребени за тази цел, са на стойност 1143 лв.

Мобилната точка за култура "МОТО" също представлява сериозен разход – близо 17.5 хил. лв. В тази сума влизат 13 хил. лв. за изработка на конструкцията от европалети, близо 6 хил. лв. за специално осветление плюс още около 4 400 лв. за монтаж, демонтаж и допълнителни модули. В отчетите на екипа, работил по проекта "Варна 2019", ефектът от разполагането на "МОТО" в различни части на града и преди всичко в крайните му квартали е бил изключително впечатляващ. Около 1404 лв. са планети за "сглобяване на платформи за артистични зони", а други 1200 за прожекцията на филма "Джулай" в импровизирано лятно кино до варненската Обсерватория. Впечатлява не размерът, а екстравагантността на друг разход. Става дума за изработването на "късметчета за кафе". Работата на стойност 5856 лв. е свършена от дружеството "Евродизайн". С 2000 лв. от бюджета за кандидатурата на Варна за Европейска културна столица неизвестно защо до Украйна са пътували актьорът  Георги Велчовски и Ламбрин Сотиров. Вторият е председател на т.нар. Обществен съвет по култура в Община Варна.

Сред най-оспорваните разходни пера в бюджета за подготовката на Варна в проекта Европейска столица на културата са хонорарите на екипа, работил по нея, както и тези на привлечените експерти и съветници. Най-големият от тях – малко над 19 558 лв. е за консултанта на варненската кандидатура сър Робърт Скот. Освен това възнаграждение Скот е получил още 10 хил. лв. за командировки и самолетни билети. Друга сума от 9779 лв. му е изплатена за "пълно съдържателно текстово оформление на английски език на текста на финалния вариант на втората апликационна форма на Варна за ЕСК 2019". Веднага след Робърт Скот по размер на получените хонорари се нареждат Елина Желева и Георги Камов. Двамата са специалисти по "дизайн мислене и социални иновации" и са получили по 20 хил. лв. за работата си по организирането на "лаборатории, уъркшоп и форум за вдъхновение", "доизграждането на идеи и превръщането им в проекти".

Останалите хонорари, изплатени по проекта "Варна 2019", са на обща стойност около 33 хил. лв., разпределени приблизително по равно между седем души. Изключение прави възнаграждението на режисьора Младен Алексиев. Той е работил по "надграждане и финализирането на концепцията на Варна - кандидат за Европейска столица на културата" и е консултирал изготвянето на артистичната програма на втората апликационна форма на проекта. За това е получил 11 хил. лв. плюс още 563 лв. за самолетни билети. Освен описаните дотук, отчетът на варненската общинска дирекция "Култура" включва още разходи за "превод на втората апликация на Варна 2019 г." и за "стилова и техническа редакция на текста". Сумите от 2290 лв и 1666 лв. са изплатени съответно на Варненския икономически университет и Филип Крушел.

Една от най-сериозните критики към екипа, работил по проекта "Варна 2019", е пренебрегването на конкурсното начало при избора на консултанти, както и възлагането на дейности, без за това да са организирани търгове. "Всяка стъпка, предприемана от екипа на кандидатурата, е правена след консултации с Робърт Скот каза Десислава Георгиева, неформален лидер на екипа. Когато преди повече от година поех работата по кандидатурата, работата по проекта беше на практика спряла с всички рискове да отпаднем още на първата селекция. Затова нямаше време нито за търгове, нито за конкурси. Работихме в невероятно "хейтърска" среда и в подобни ситуации единственият изход е "авторитарният" подход", обясни тя. Георгиева твърди, че "щастливият край за Варна" все още не е окончателно изпуснат. Шансът според нея е в т.нар. "План Б", следван и от други градове, загубили състезанието за Европейски столици на културата. "Реализацията на голяма част от инфраструктурните и културни проекти, включени във втората апликационна форма за кандидатурата на Варна (т.нар. бидбук), могат да бъдат реализирани със средства от общинския бюджет или привличане на европейско финансиране", твърди тя. Текстът, описващ какво щеше да се случи във Варна през 2019 г., засега е публикуван онлайн само на английски език.