Памет за Илко Ескенази - 20 години от гибелта му. Тихият варненец си отиде от нас...

На 28 септември 1994 г. в резултат на трагичен инцидент си отиде един от най-знаковите варненци - Илко Моис Ескенази. Илко беше най-успешният варненски депутат, резултатен политик, респектираща фигура. И в същото време - добър приятел, тих човек, смирен, ироничен, паметлив, много, много, много умен, белязан от някак преждевременна мъдрост. Вървях в понеделник към площад "Независимост" във Варна, спомняйки си как нашият Илко стоеше встрани, скромен, притихнал и вглъбен, докато маргинали от СДС-Варна се пъхаха напред по време на официален празник, честван до Катедралата - беше през лятото на 1993 г.

Илко Моис Ескенази липсва на града, много липсва на Варна този мъж с буден, усмихнат поглед. Илко не се вземаше на сериозно, а беше толкова добре образован и умен, че дори най-надменните "лидери" на СДС се притесняваха от него - ама много се притесняваха, буквално се сгъваха пред "екпертизата" му, както дърдорят с ентусиазирано придихание сега, когато на мода са ибрикчии и измекяри, плъзнали като напаст из Варна. Илко беше мъж от род, мъж с подготовка, политически мъж от Бога - с притихнало визионерство, със сдържана енергия, която превръщаше в резултати без суета и напъване. Мъж с ИНТЕЛЕКТУАЛНА ХАРИЗМА. Свръхначетен. И никакъв пошъл мачизъм - само овладяно мъжество.

Потрес и тъга полази Варна преди 20 години. Забравата не пощади и Ескенази. Помнят го политици, приятели, помнят го варненци, помни го градът, но забравата е безпощадна, защото Илко си отиде в началото, толкова рано, че не успя да превърне идеите си дела, които да променят облика на града. Илко Ескенази беше най-влиятелният варненец през първите пет години след промените. Беше време, когато стихията изкара отгоре пяната на посредствените и уж "репресираните", уж недооценените. Всъщност един от нарочените за "парашутисти", един от "квотата на петимата подбрани за сини депутати", показа, че в България се раждат парламентаристи с европейска аура, управленци от Бога.

На 28 септември приятели на Илко Моис Ескенази ще дадат публичен израз на паметта и почитта си към него. Дори толкова лични и искрени неща са поразени от суетата - наистина всичко е суета, но забравата е по-страшна даже от нея. Илко заслужава неподправеност, памет, обърната навътре, памет в очите, не в жестовете и евтиния политизиран патос, особено по време на изборджийска вакханалия и порнография. Пъченето и биенето в гърдите беше най-чуждото нещо за Илко - беше му невъзможно. В понеделник четохме преводи на Ина, дъщерята на Илко, умно и тихо създание, което дарява ценителите на ума на баща си с ироничните екзерсизи на Малкълм Гладуел за Насим Талеб и останалите "млади мъдреци" - като Илко...

На 28 септември, 20 години по-късно, приятели на Илко Моис Ескенази, оценили през годините колко им липсва озареният му поглед, добротворната душа и лъчезарният ум на този БЛЕСТЯЩ ВАРНЕНЕЦ, на този роден патриот и космополит, ще се съберат от 12 часа в пресцентъра на ФКЦ, за да отбележат годишнината - няма как, всички сме подвластни на ритуалите на официализираната публична "памет". Изплъзват се дори най-искрените думи, но приятелят ми Илко е в паметта - тук е. Илко, човекът, който не знаеше какво е завист, най-качественият варненец, когото съм познавал, добротворецът, пръскаш светлина с толкова умните си очи. ТИХИЯТ ВАРНЕНЕЦ си отиде от нас и пак е тук - помним Илко Моис Ескенази.

Любомир Живков

 

 

 

 

 

ВИДЕО

 

 

ФОТО