„Либерализмът и у нас и в Европа като цяло е обект на тотално отрицание. Днес е опасно да казваш, че си либерал. Едно е да го твърдиш през 90-те години, съвсем друго е през 2016 г. Преобладаващата теза е, че едва ли не за кризата, която преживява Европа, е виновна толерантността. Това е причината за разгръщането на нови националистически проекти, на това стъпва и модифицирането на определени проекти в дясното пространство в рамките на ЕС”. Това заяви лидерът на ДОСТ Лютви Местан в предаването „Свободна зона” по ТВ+. „Разгръщат се не само националистически, а и леви, и десни популизми. Дори в български условия към края на миналата година ние станахме свидетели на едно дефинитивно отрицание на основните принципи либерализма, отговорността, свободата и толерантността. Дал съм си дума да не използвам за щяло и нещяло имена на председатели и на почетни председатели на други политически сили, но в случая става въпрос за прословутото слово, след което последваха драматичните събития в ДПС. Нека припомня какво чухме тогава от почетния председател на уж либералната партия ДПС – ако някой днес в Европа ви говори за свободата, отговорността, толерантността, дори за сигурността, то той не е в реалността и заключава дефинитивно – няма такова нещо. В тази теза се проявява цялата амбивалентност на една партия, на която 3 години бях председател.

ДПС е либерален етикет, и не дотам либерална същност

Това е причината ние да поемем отговорност, защото става въпрос преди всичко за поемане на отговорност, да учредим една автентична либерална партия, която казва: „има такова нещо като отговорността, свободата и толерантността”. Не само, че има такова нещо, а това е смисълът на политиката. Всъщност нищо повече от това нямаме като смисъл на политиката. Неслучайно тези три принципа на либерализма – отговорност, свобода, толерантност – залегнаха и в името на новорегистрираната ни партия ДОСТ. Примерът, който давам с разминаването между етикет и реална същност на една от партиите, които се самоопределят като либерални, показва, че имаме тежка криза на либералната идентичност. Бихме могли съвсем аргументирано да разширим тази теза и да кажем, че има тежка криза на идентичността и на левите, и на десните партии в България. Не би било пресилено, ако кажем, че има криза на политическата идентичност на партиите в България. Оттам можем да си обясним кризата на политическата система”, коментира Местан.

„Много се надявам президентските избори, от които победителят ще е един, да дадат шанс за истински политически сблъсък, за проявяване на истинската политическа същност и идентичност на участниците в надпреварата, независимо дали ще играят със собствени кандидати, или биха участвали в ролята на подкрепящи други кандидати. Когато една партия се постави в ролята на подкрепяща друга кандидатура, много трудно би могла да изяви своята идентичност. Това е доста по-сложна политическа игра. Когато говорим за кризите, мисля, че е въпрос на политическа отговорност да не оставаме на плоскостта на констатациите. Трябва да посочим и изхода. Аз съм склонен да потърся отговорите на всички въпроси от гледна точка на един верен прочит на българския национален интерес. Президентската надпревара е битка за идентичността на България, не само на отделните политически сили. В зависимост от профила на президента, който ще изберем, ще дадем отговор на въпроса – ние само на думи ли сме евроатлантическа държава, или сме реална евроатлантическа държава, която ще работи за своето освен формално, и функционално членство в Европейския съюз и особено в НАТО? Затова, дали ДОСТ ще участва със собствен кандидат, или ще подкрепи друг, е функция от отговора на въпроса – какъв трябва да бъде президентът на България? Ние смятаме, че президентът на България трябва да бъде много еднозначен и ярък евроатлантик. Това е основният критерий, който ДОСТ извежда. И ако да осигурим победа на президента евроатлантик е тактически по-целесъобразно, и ние на първи тур да играем с наша кандидатура, ще поемем тази отговорност. Ако е необходимо обаче стратегически и тактически да подкрепим още на първи тур кандидат с такъв профил,

на изборите ние сме склонни да загърбим тясно партийния си интерес и да действаме съобразно нашия прочит за българския национален интерес

За мен няма по-важен въпрос от този, демократичните сили в България да не позволят да победи левият кандидат на тези избори. За мен е много важно да припознаем евроатлантика. Това не е само въпрос на декларации, защото е много лесно всеки от кандидатите да каже „аз съм натовец”. Това не е достатъчно. Ако чуете някой да каже „аз съм натовец”, но следва едно „но”, че „България трябва да балансира между НАТО и Русия”, и особено, ако продължи с тезата, че трябва да отпаднат санкциите за Русия, то този човек вече е фалшив атлантик. Той не издържа теста на ДОСТ за атлантик и не би могъл да получи нашата подкрепа. Нека припомня – санкциите над Русия са наложени заради най-бруталното нарушаване на международното право чрез военното анексиране на автономната република Крим, както се зове по Украинската конституция. Българският президент атлантик трябва ясно да каже, че санкциите над Русия могат да отпаднат, след като Крим бъде възстановен като част от суверенната територия на Украйна. Отношението към съдбата на Украйна днес е най-важният маркер и критерий за евроатлантизъм. Аз не бих могъл да бъда против един ляв кандидат, защото е ляв. Аз имам предвид вече направените заявки каква външна политическа линия ще поддържа този кандидат на лявото – на скритите проруски сили в българското общество. Също смятам, че трябва да се води активен диалог със страните, които не са членове на НАТО. Това е съвършено естествено във външната политика на всяка държава, но на основата на международното право. Тази прословута декларация, която представих на 25-и ноември миналата година в българския парламент във връзка със сваления руски самолет от Турските военно въздушни сили, в последните две точки се съдържат два призива – за деескалация и за диалог. Въпросът обаче е от какви позиции трябва да се води този диалог.

България не може да си позволи лукса да застане между НАТО и Русия

и от позиция на неутралитет да търси някакви баланси поради простата причина, че ние сме член на Северноатлантическия договор, ние сме натовска държава и ще водим диалога с Русия от позиция на страна, която е член на НАТО”, каза още лидерът на ДОСТ.

„Ако премиерът Бойко Борисов не се кандидатира за президент, то той прави явен знак за трети премиерски мандат. В неговото разбиране за стабилността предполага с крайните националисти, може би като гарнитура и БСП. Това е не само проруска разцветка, а възможно най-лошият сценарий за политическия процес в страната. Ние като политическа сила ще бъдем много ярка опозиция на подобна форма на властта. 2009 г. премиерът дойде като алтернатива на доганизма и на цялата система. Виждаме днес неговата метаморфоза като политика, готов за съглашателство с целия политически спектър”, предупреди Местан.

Той коментира и твърденията, че след като Русия и Турция смекчиха тона и се разбраха за сваления руски самолет, той вече не е нужен в политиката. „Онова, което се случи между Москва и Анкара, е в съответствие с двете точки на декларацията, която представих – деескалация и сядане на масата на диалога с едно много важно уточнение – върху принципите на международното право и съдбата на Украйна – Крим. Ще продължавам да поддържам тази теза, независимо как биха се развили отношенията между Москва и Анкара, защото това е въпрос на политическата идентичност на новата формация ДОСТ. Призивът ми към всички страни-членки на НАТО и към всички държави от Европейския съюз е да водят диалога с Русия, като изведат пред скоби въпроса за възможността Крим да се възстанови под украински суверенитет. Тежката геополитическа криза, която изживява Европа, е катализирана от анексирането на Крим. На визитата в Турция с премиера във връзка с откриването на третия мост над Босфора беше не „турчинът Местан”, както националистическата реторика интерпретира посещението ми, а българският политик, етнически турчин по произход – Лютви Местан. Нямам намерение да изпадам в обяснителен режим защо имам визити в съседна Турция. Ще бъда достатъчно отговорен да дам информация на всеки български гражданин, който се интересува от целите на тази визита. Във връзка с Турция е добре да си признаем, че ние имаме един много голям методологически проблем”, подчерта Местан.

Какво виждаме в лицето на съвременна Турция – историческия архевраг, или една страна, с която сме заедно в НАТО

един добронамерен съсед, стратегически партньор, от интензивния диалог с който България може да извлече само ползи? Не само по въпроса за бежанския проблем, а във всички сфери – икономика, инвестиции, културно взаимодействие. Аз съм убеден във второто. За съжаление обаче в България надделява първото разбиране за Турция като архевраг. Затова отношението към южната ни съседка е натоварено с много обременености с исторически наслоения. Ще бъде доста трудно възприемането и на онова, което ще кажа за двустранните отношения, тъй като тази рецепция ще бъде затруднена от тези исторически наслоения. Смятам, че ако България има специална стратегия за развитие на двустранните отношения, тя може да извлече много практически ползи. Разговорът за Турция не може да бъде с поглед назад към миналото. Той трябва да бъде ориентиран напред. Затова България, която днес има (нямам предвид официалната позиция на българското правителство и на българските власти, говоря като преобладаващи настроения в обществото) националистическа позиция към Турция, а има нужда от изработването на отговорна национална позиция. Разликата между националистическа и национална позиция е огромна. Във връзка с темата, която събужда най-силни страхове в българското общество – рискът от бежанска вълна, премиерът, не само със своята силна интуиция, но смятам и в резултат на дълбок анализ, стигна до извода, че най-добрата защита на българския национален интерес е в партньорството и в добрия диалог с Турция. За този диалог министър-председателят не може да бъде укорен и атакуван, а следва да бъде поздравен. В Турция живеят близо половин милион граждани, които бяха принудени да се изселят. Аз гледам на тях като много силен български национален ресурс в тези отношения, защото тези хора са благодарни на Турция, че ги приюти по време на мракобесния Възродителен процес, но те са лоялни български граждани и продължават да носят в сърцата си любовта към България. Те имат имоти тук, плащат си данъците и е твърде малко да се каже, че те са мост между двете държави. Това е клише. Необходима е промяна не просто в подхода, а в манталитета и преодоляването на години насадени митологени по отношение на Турция. Те са в основата на не дотам необосновани, често злобни коментари по отношение на ситуацията в нашата съседка след опита за военен преврат от 15-и юли”, коментира бившият лидер на ДПС взаимоотношенията ни с Турция.

„Аз не се чувствам по-компетентен от гледна точка на състоянието на турската демокрация отколкото турската опозиция. Тя, в лицето на „Партията на националистическото действие”, не може да бъде упрекната в конформизъм към управляващите. Месеци след опита за преврат няма разминаване в позицията на опозиция и управляващи по отношение на преврата, последствията и стабилизирането на ситуацията в Турция. Всеки един отговорен български политик трябва да погледне позициите на опозицията преди да изгради своята критика, защото отношението на военния преврат в Турция не е като правителствен, а като държавен проблем.

Истинският риск за България щеше да дойде, ако военният преврат в Турция беше успял

Ако трябва да направим сравнение, след успешния военен преврат в Турция имаше не 80-90 хил. уволнени граждани, а над 2 млн. души и 650 хил. бежанци, 50 осъдени на смърт с изпълнени присъди, не 3 месеца извънредно положение, а 3 години военно положение. В турското общество има консенсус, както за опита за военен преврат, така и за последващите действия. Той показа една изключителна зрялост на турския народ, който с риск за живота си се изправи срещу дулата на танковете и защити демокрацията на нашата съседка. Човек не е устроен да оценява оновва, което не се е случило, имаме проблем с оценката. Турция трябва да се познава. Чух и други безумни твърдения, че този преврат е бил инсцениран. В него участваха 240 танка, 45 самолета, 36 от които F-16, и 36 хеликоптера. Това е военна мощ, която е в пъти по-голяма от редица държави. Специалният статус на армията в Турция беше премахнат по препоръка на ЕС, като условие за присъединяването й в съюза”, категоричен е Местан.

Ние сме склонни да разглеждаме като константна величина броя на бежанците в Турция,

но там възникват нови всеки ден. Редица държави започнаха да затварят границите си за бежанци. А някой зададе ли си въпроса, ако Турция затвори границите си за бежанци? Ще остане ли хумаистична Европа безучастна към трагедията на милиони хора, които бягат от авторитарни режими като този на Асад? Възможно ли е 80-милионна Турция да поеме, засега между 3 и 4 млн. бежанци, но там, както предупреди премиерът Борисов се раждат толкова деца, колкото в 7-милионна България. Ако някой казва, че Турция трябва да приюти бежанците заради религиозна толерантност, трябва да знае, че по този начин се създава цивилизационна пропаст между Европа и Турция. Изходът е в разширяване на зоната за сигурност чрез разширяване на самия Европейски съюз – теза, която сме извели преди 2 години. Не само към Турция, а и към Украйна. Това е изходът от кризата”, обобщи Лютви Местан.