Още на 16 август, в деня, в който подалият оставка генерал Румен Радев проговори за първи път пред медиите в качеството на кандидат за президент, регистрирах следното: той не само отказа да се обиди на Борисов, който беше успял вече да го нарече лъжец, но и направо се изказа уважително за него като "много зает" човек.

Картината се повтори на първия т.н. дебат между него и Цачева на 20 октомври, от който се видя, че двамата по-скоро приличат на спазарена президентска двойка. Каквито и упреци да отправяше Радев, нито веднъж по никакъв начин не ги насочи лично към Борисов, а към "властта" и "правителството"- сякаш не е наясно, че властта, това е Борисов.

Междувременно между двата тура Радев си позволи само малко да втвърди тона, упреквайки Борисов за първи път поименно, че се бои от президент, който няма да може да контролира. А така също леко го иронизира в сутринта на изборния ден на 13 ноември, че не желае да го коментира, защото "Борисов така добре се анализара сам" .

Впечатлението - за онези, които са си направили труда да забележат, че Радев щади Борисов, се затвърди и в нощта на пресконференцията по повод изборната му победа на 13 ноември. Нещо повече, Радев направо репликира седящата до него Корнелия Нинова, която отрече правото на Борисов да претендира за държавник. Коригира я със собствената си оценка, че Борисов за него е държавник, макар и с някои уговорки (колкото да запази достойнството на Нинова, навела глава при неговите думи).

Кой от кого е зависим? Нинова от Радев или обратното (вече)? И защо Радев толкова много внимава да не изгори понтонния мост в отношенията си с Борисов? Радев ли ще реди бъдещата голяма коалиция на БСП с ГЕРБ, по подобие на своя прототип Първанов?

Ако Тръмп, с когото някои махмурлии сравняват в еуфорията си тук Радев, направи вече 5-6 отстъпки след победата си,  отказвайки се от основни елементи от обещанията си (за монолитността на стената с Мексико, за депортирането на имигрантите в няколко пъти по-малки количества, за пълно ликвидиране на здравната реформа на Обама, за недопускане на мюсюлмани в САЩ и дори за отношенията си с "ужасната жена" Хилари Клинтън, до която вече щял да се допитва в бъдеще), то могат ли наистина да се направят подобни паралели със симптоми за нещо подобно и при Радев още преди официално да е обявен за следващ президент?

Хмм… Засега контрафалцът срещу Нинова в оценката за личността на Борисов е малка, но симптоматична стъпка в тази посока. Защото беше направена "рамо до рамо" в нейно присъствие и в този смисъл беше знак, обратен по силата на своето внушение на онова  покровителствено пресягане на Борисов към Плевнелиев в нощта на победната им пресконфернция през 2011 г.

Уклончив беше и отговорът на Радев на същата пресконференция по въпроса за санкциите срещу Русия. Този път се измъкна с репликата, че щял да обсъжда това с екипа си.

Кой казва, че мъжете не можели да раждат? Ако не друго, изненади могат да родят, ако са "истински мъже на място" – аргумент, с който досега от БСП и АБВ се опитваха да дразнят Борисов.

Борисов е закърмен в политиката със съзаклятническа дружба с един Георги Първанов. Да се надяваме, че не гледаме втора серия с втори подобен типаж, който дава такава заявка.

By Иво Инджев