Не отписвайте Борисов и ГЕРБ, следете Цацаров, Пеевски и ДПС

Има два начина да се опише победата на ген. Румен Радев на втория тур на президентските избори. Първият е "Кандидатът на Русия спечели, ЕС изгуби". Аз обаче предпочитам втория – военен победи бивишя шеф на полицията Бойко Борисов и заглавието е "Армията срещу полицията 1:0".

Това е рядко срещано поражение на Борисов, който от началото на политическата си кариера през 2005г. е побеждавал БСП 11 пъти в местни, парламентарни, президентски и евроизбори.

Този път талантът не му помогна

Екзитполовете показват, че Радев печели с близо 60% срещу 35% за Цецка Цачева, председателят на парламента, издигната от управляващите ГЕРБ. На първи тур резултатите бяха 25.4% срещу 21.9%.

С други думи, генералът получи подкрепа не само от ДПС, представляващо предимно етническите турци, но и от други среди, включително избиратели, свървани преди с ГЕРБ, както и от симпатизиращите на (ултра)националистическия блок партии, чийто кандидат Красимир Каракачанов приключи трети с малко под 15%.

Данните показват, че 60% от националистите и 92% от избирателите на ДПС са избрали Радев на втория тур.
Не е изненадващо, че бившият командващ българските ВВС може да привлече националистите.

По маниера на Виктор Орбан

генерал Радев говореше срещу приемането на бежанци в България и дори призова за ликвидиране на Конвенцията от Дъблин. (Не съм сигурен дали той или изобщо някой от кандидатите за президент, разиграли имигрантската карта, някога са я чели.)

Базата на БСП от възрастни хора е също толкова социално консервативна и има високо мнение за институции като армията и православната църква (което не е нещо необичайно в посткомунистическа Европа). Тепърва ще научаваме за същността на сделката между БСП и ДПС, които бяха коалиционни партньори през 2005-2009 и 2013-2014 г.

В по-общ план следящите българската политика не са изненадани от сместа от респекта към силната ръка, брака по сметка между социалисти и политиците на етническото малцинство и прилична доза национализъм. Честно казано, печелившата рецепта на Борисов не е нещо много по-различно.

Какво следва?

Борисов подаде оставка и това открива възможността за служебно правителство (третото за отиващия си президент Росен Плевнелиев след тези от 2013 и 2014 г.). Според конституцията парламентарни избори могат да се проведат не по-рано от 2 месеца след встъпването в длъжност на новия държавен глава, което вече означава не по-рано от края на март 2017 г., а може би и април. ГЕРБ ще мобилизира всичките си ресурси, включително силното си присъствие в местното управление, за да спечели още една голяма победа.

Парламентът ще функционира още два месеца, защото не може да бъде разпускан в последните два месеца от мандата на президента. Управляващата партия ще натиска за промени в избирателните закони съгласно волята, изразена в референдума от 6 ноември. Той не е задължителен, но почти 3.5 милиона души гласуваха за такава промяна.

Вероятно с изключение на ДПС никоя друга партия освен ГЕРБ няма интерес от такава радикална промяна. Когато всички те се съберат, за да блокират предложенията на Борисов, той без съмнение ще изиграе многократно репетираната роля на истинският говорител на народа срещу статуквото (но да видим дали това ще сработи).

Когато настъпи април, има два сценария

Избирателите може да върнат ГЕРБ като най-голямата партия в парламента, а това ще даде власт на Борисов да сглоби нова коалиция. Другият вариант е БСП и ДПС да повторят стореното през лятото на 2013 г. - да се обединят с по-малки играчи, за да обкръжат ГЕРБ и да ѝ откраднат наградата.

С други думи, ако БСП се представи силно на изборите, яхнала ефекта от победата на Радев, националистите може да се окажат ключовият играч.

Ако моделът от 2013 г. ни учи на нещо, то е, че Борисов ще бъде притиснат от съюзниците на ДПС в правосъдната система, какъвто е главният прокурор Сотир Цацаров, и от властната медийна групировка около Делян Пеевски. Тези сенчести интереси, както и интересите на ДПС, винаги са били индикатор какво се случва в българската политика – те винаги са се прислонявали към победителя.

Но да не отписваме все още Борисов и ГЕРБ. На БСП ще ѝ бъде доста трудно да повтори сегашния си успех на следващи избори.

Няколко думи за Радев

Част от успеха му се дължи на това, че той се представяше като безпартиен кандидат (формално той бе номиниран от инициативен граждански комитет, подкрепен от БСП). След като заеме поста, той може да се опита да поеме по независим курс и на социалистите ще им се наложи да го укротяват. Тази функция изглежда е възложена на вицепрезидента Илиана Йотова, която е вътрешен човек за партията. Но новата история на България е показала, че президенти влизат в конфликт със собствената си партия, така че не очаквам отношенията им да са безпроблемни.

Генерал Радев може дори да се съюзи или поне да си сътрудничи с Борисов, който е генерал-лейтенант. Суетни мъжкари, те могат "да мелят брашно", да изолират лидерката на социалистите Корнелия Нинова, да се борят помежду си и да се прегръщат в един безкраен цикъл.

Подобен обрат на събитията няма да е без прецедент. Любов и омраза имаше между Борисов и Георги Първанов, които бяха достойни за сапунен сериал.

Не бива да се забравя, че Радев има малко политически опит. За да играе и да оцелява в света на интригите на българската политика, той трябва бързо да се учи. В противен случай ще попадне под кръстосания огън на опитни и мотивирани играчи като Борисов, Ахмед Доган и набор от олигарси, медийни босове, бивши началници на спецслужбите и магистрати със съмнителна репутация, които ще започнат да местят фигурите по шахматната дъска.

Накрая идва въпросът, с който всички се занимават в момента:

Ще обърне ли Радев страната към Русия?

Отговорът е и да, и не. Реториката ще се смени най-малкото защото Росен Плевнелиев е остър критик на Кремъл, какъвто не биха изхвърлили в Талин или Варшава. Но същността няма да се промени. След като вече е спечелил, възпитаникът на Air War College в Монговъри, щата Алабама, със сигурност ще използва западните си умения. Посланието му ще бъде, че България може да води собствена политика, т.е. да бъде лоялен партньор на ЕС и НАТО и в същото време да се сближава с Русия. Това не е много по-различно от позицията, защитавана от Борисов, който също е за по-близки връзки с Москва.

След срещата на НАТО на върха през лятото премиерът отказа румънското предложение за постоянно базирана флотилия в Черно море. Той рестартира енергийните преговори с Москва – дори само, за да създаде впечатление, че могат да бъдат възродени (почти невероятно да се случи) мегапроекти като АЕЦ "Белене" и "Южен поток".

В последния момент Борисов опита да използва тактиката на сплашване и да представя Радев като любимеца на Москва (какъвто той вероятно е), но резултатът от изборите показва колко безплоден е бил този ход. Президентът Радев може да предложи маслиново клонче на Путин, но, честно казано, той няма да донесе кой знае каква промяна.

През декември ЕС ще обсъжда дали да поднови санкциите срещу Русия, т.е. преди той да е встъпил в длъжност. Въпросът ще изникне отново през лятото на 2017 г. и тогава с него ще се занимава новият премиер, който и да е той/тя.

Радев няма да бие отбой за инициативи като участието на България в международната бригада на НАТО,
разположена в Румъния. Няма да иска и да прекрати присъствието на т.нар. американски бази в страната, за които решението бе взето през 2006 г., когато на власт бе БСП.

В следващите месеци няма да ни липсва драматичност в България, но тя ще е движена от местни сили, а не от геополитическото състезание между Русия и Запада.

Димитър Бечев, "Дневник"

Оригиналното заглавие на статията е "Съвсем българска драма: Какво означава за българската политика победата на Румен Радев". Тя е публикувана в блога EUROPP – European Politics and Policy на London School of Economics и представлява само личното мнение на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията. Димитър Бечев е гостуващ изследовател в Harvard’s Center for European Studies и директор на софийския Институт за европейски политики.

 

 

 

 

 

ВИДЕО

 

 

ФОТО