Филип Фабри е преподавател в Университета в Тулуза. В последната си книга той анализира историята и текущите събития, за да прогнозира течението на геополитиката и назряващите конфликти. В прекрасно аргументираното си изследване той твърди, че войната в Западна Европа ще започне през 2019 година. При това в анализа му няма нищо сюрреалистично, след като съвсем скоро генерали от НАТО също заявиха, че Русия се намира на границата на войната.

Кернюз: Винаги ли се повтаря историята?

Филип Фабри: Мисля, че да. Едни и същи причини водят водят до едни и същи следствия и ние виждаме схеми, които се развиват в продължение на десетилетия, понякога даже векове. Аз се опитвам да се опирам именно на такива схеми.

Но историята никога не се повтаря точно по същия начин както в миналото. Съществуват променливи фактори. Някои етапи на схемата може да се развият повече или по-малко успешно за един или друг протагонист и да въздействат върху цялото. Аз се опитвам да видя гръбнака на схемата: между кого ще избухне война и кой ще победи. След това анализирам променливите: продължителност, щетите и необходимите за победата усилия. Именно това се опитвам да изясня, за да дам на читателя си необходимите инструменти за разбирате на материята.

- От Вашия анализ следва, че в близките години Западна Европа я очаква война.

- Убеден съм в това!

- При това, същото казаха и генерали от НАТО преди няколко месеца…

- Те също са убедени в това. Генерал Марк Майли каза, че Русия вярва в способността си да спечели конвенционална война в Европа. На свой ред и бившият командващ силите на НАТО в Европа генерал Ричард Ширеф също пише в своята книга „Войната с Русия“, че войната с Русия е неизбежна. Сред високопоставеното армейско ръководство това не е просто теория, а истински източник на безпокойство.

- Интересен момент във вашата теория е, че воюващите страни няма да използват ядрено оръжие, а първите удари ще бъдат нанесени чрез интернет за спиране на електричеството и комуникациите. А след това вече ще започне традиционната война…

- През 2015 година в резултат на кибератака беше унищожена доменната пещ на един германски завод и всички можем да си дадем сметка, че щетите от подобна операция могат да бъдат сравнени с резултата от една бомбардировка. Германските власти са убедени, че ударът е дошъл от Русия. Аз говоря за традиционна война, защото в руската ядрена доктрина се появиха изменения, които са малко известни, и за които говореше Владимир Путин във филма „Крим. Завръщане в Родината“. Той заяви там, че е бил готов да използва ядрено оръжие за спечелването на Крим.

По този начин стана ясно, че в представите на Путин ядреното оръжие може да се използва не само за защита, но и за да може да каже: Ако не ми позволите да анексирам тази територия, аз съм готов да използвам ядрено оръжие. Ние виждаме, че това е шантаж, защото ядрената заплаха се използва за прикриване на агресия. В такава ситуация той напълно вероятно би могъл да започне конвенционална война, в която никой няма да рискува да използва ядрено оръжие заради страха от огромните разрушения. При това такъв конфликт може да стане крайно интензивен, както по време на Втората световна война.

- Мнозина анализатори смятат, че САЩ е в упадък, но Вие твърдите, че те ще стават по-силни благодарение на технологичното си превъзходство и че американската империя ще продължи да доминира в света. Вие пишете за стремежа на Русия да вземе под контрол Северна Африка и освен това пишете, че Русия ще победи в една война в Европа, и в частност в Германия. Според Вашата прогноза, Франция ще бъде бързо победена и разоръжена. Американците няма да могат да помогнат на Западна Европа, тъй като Русия ще прегради пътя на подкрепленията с атомни подводници. Но в крайна сметка Русия ще загуби, а Америка ще бъде в зенита на силата си…Едновременно страховит и абсурден сценарий...

- Вие описахте това, което наричам „среден сценарий“. Не е изключено всичко да се случи по по-благоприятен начин и Русия да бъде възпряна преди това, но ми се струва малко вероятно. Най-вероятен, според мен, е този сценарий, който сега цитирахте.

- Иначе казано, Русия не е в състояние да спечели, но е достатъчно силна, за да разбърка картите и, дори, няколко години да изглежда, че е победила…

- Така е било и с Наполеон, и с Хитлер, които са смятали, че могат да диктуват условията на Англия, която, обаче, всеки път отказва да бъде подчинена. Сега ролята на Британската империя се изпълнява от САЩ. Американците няма да приемат поражение. Преди всичко това би ги обрекло на изолация, а те се отказаха от крайния изолационизъм още в началото на ХХ век, защото разбраха, че не могат да съществуват сами по себе си. САЩ не е обикновена държава, те смятат, че трябва да бъдат лидер…Тоест, те няма да приемат изолацията между две велики държави в лицето на империалистическа Русия в Европа и империалистически Китай в Азия.

Но, в момента САЩ изостава донякъде в настъпателната кибервойна. Русия много активно развиваше тази сфера, защото в представите на Владимир Путин врагът – това е САЩ.

Америка водеше борба с терористични групи, които представляваха заплаха от съвсем друг характер. Някои представители на ръководството на НАТО дори не са уверени в способността на алианса да даде отпор на Русия в кибервойната. В същото време са убедени, че това изоставане може да бъде наваксано за няколко месеца или години. Освен това, САЩ има предимство в противоракетната отбрана. Инициативата на Роналд Рейгън не беше доведена до край, защото тогава не съществуваха необходимите технологии, но оттогава те изминаха огромен път. Някои плодове на тази инициатива се появяват днес, като например електромагнитното оръдие, което може да изстреля снаряд на разстояние 200 километра.

Не е изключено след няколко години САЩ да създадат система, която ще позволи да бъде пречупен „баланса на страха“, тоест, да бъде създаден противовес на руското ядрено оръжие. Струва си да се отбележи, че никой не може да се сравнява с американците в областта на ПРО, както и в кантрола над космоса… Първоначално това може да не бъде препятствие за успехите на Русия, но след това всичко ще се промени.

Успехът на Русия и Китай ще се опира на военна окупация на други страни, което, както е известно, е неустойчиво в дългосрочна перспектива. Всичко това ще стане залог за победата на САЩ, но едва след няколко много болезнени и тежки години.

- Но повечето хора, когато Ви чуят или прочетат вашата теория казват, че трябва да си прегледате главата. Хората са убедени, че война в Европа никога повече няма да има.

- Аз работя много с историческите паралели и смятам, че отказът от тях е предателство. Именно този отказ позволява на хора като Путин, а преди него Хитлер, да достигнат такива главозамайващи висоти. Поколението, на което е предстояло да даде отпор на Хитлер, е познавало много добре войната. Но за 20 години много може да бъде забравено: у нас забравиха как да се борят с пропагандата на КГБ, сега едва започват да осъзнават реалната опасност от информационната война.

Това, което не трябва да забравяме, че на историческата схема е присъща една много важна особеност: поредната война никога не е подобна на предишната. Първата световна беше позиционна война, а в втората е свързана с много активно движение: германските войски изминаха над 2 000 километра. И ако ние не сме способни да погледнем на нещата в тази перспектива на промяната, то даваме преимущество на този, на когото му „стиска“, например, Владимир Путин, който е готов да използва ядрената заплаха, за да завладее територии и, може би, дори да нахлуе в Прибалтика.

Мисля, че сме изправени пред реална опасност, но е възможен и „по-спокоен“ сценарий: Путин да бъде възпрян още преди нахлуването в Прибалтика. Макар, че това е по-малко вероятно.

Мнозинството офицери от НАТО са съгласни, че сега е съвършено невъзможно да бъде защитена Прибалтика и ако Русия реши да нападне, то тя ще го направи. Това би било трагедия и катастрофа за балтийските държави, но много незначително ще се отрази на благосъстоянието на Европа.

Но ако съюзниците допуснат такова поражение, то „пътят към Берлин“ ще бъде открит. Путин няма да се поколебае да поеме по този път, защото Германия все още е мишена на руския империализъм. Сега Москва се опитва да подчини Германия и другите европейски страни с помощта на победата на изборите на проруски политически партии. Но ако не успее, тя ще се окаже на ръба на катастрофата и ще бъде принудена да ползва последния си актив: армията…

Окупация, която се опира на своеобразен държавен бандитизъм, е много типичен за методите на работа на КГБ. Тези методи са ръководни за самия Путин, който винаги е казвал: няма бивши агенти на КГБ… Именно такъв сценарий е възможен в Прибалтика и вече се случва в Украйна.

Всичко започва с подстрекаването към различен тип смутове на фона на бездействието на ЕС.

В книгата си Ричард Ширеф отбелязва, че когато по време на украинската криза Русия струпа войски по границата с Прибалтика, САЩ веднага изпращат свои изтребители там, но Германия, Франция и Англия не предприемат нищо. Държавите от НАТО са длъжни да изпълнят задължението си към съюзниците си, но точно в тази ситуация изпадат в пълен ступор…

Американците са единствените, които могат да спрат Путин, но тяхната позиция сега предизвиква много въпросителни. Всичко това още повече засилва заплахата.

Превод:Faktor.bg