Дни след като побойника-депутат Волен Сидеров се закани да възстанови партизанското движение, спуснати от Москва директиви задействаха и столетницата. Варненския червен депутат Красимир Янков (известен с чеверметата в девненската хижа "Ловката") призова за преврат.

По думите му премиерът и правителството трябва да бъде отстранени от управлението. "Хора, излезте и свалете това вредно и опасно правителство. Не се притеснявайте да протестирате, полицаите са с вас и те протестират, ще застанат до вас", призова Красимир Янков.

И двамата малко са се пообъркали, годината е 2015, а не 1944. И Червената армия не е на Дунава, а хвърля бомби в Сирия.

Призивът за преврат, идва след разгрома на Столетницата на местните избори. След като стана ясно, че БСП с избори власт скоро няма да види.

Волен Сидеров е ясен. Никой няма нужда от него и неговия "златен пръст" … и  няма какво да осребрява.

Красимир Янков обаче явно не помни правителството на Орешарски (до когото бе особено близко). Не помни "белия автобус", не помни няколкомесечните протести срещу правителството на БСП и ДПС.

Но помни как през 2013 г. активира някои "протестъри", за да сваля правителството.

Помни и войната с "чавките", война на преференции (събрани с печени агнета по селата), с които измести варненския лидер на БСП Борислав Гуцанов, и с които стана депутат. Абе, истински боец на "тихия фронт", "нелегален" не вършещ нищо полезно, но винаги готов да изпълзи в създадено изкуствено напрежение и да призове… за смяна на властта.

Лицето на червения превратаджия и 70 години по-късно е същото. Да, той вече не е със шмайзер през рамо и нападащ мандри по селата. Сега е костюмиран, поддържа блогове и медии, размахва писалка…, но си е същият превратаджия, незачитащ волята на народа, пряко изразена в изборите.

И докато преди 70 гозини такива като него спекулираха с разни идеали и заблуждаваха народа със "светло бъдеще", електрификация и национализация, то сега те не лъжат никого. Искат единствено власт, повече власт, цялата власт. И не власт на народа, а цялата власт въпреки народа.

Р. Юлиева, "О Варна"